Не трябва да сте архитект, за да прочетете тази книга. Единственото необходимо условие е, минавайки по училищен коридор, да сте почувствали, без да знаете точно защо, че нещо не е наред.
Очакваме нашите училища да възпитават свободни, креативни и готови за сътрудничество умове. И въпреки това, повече от половин век ние затваряме децата си в структури, проектирани да произвеждат точно обратното.
Видео презентации на представените проекти
Вгледайте се внимателно в училищните сгради на нашите градове, особено тези в Източна Европа и постсоциалистическия свят. Тук няма да откриете лаборатории за любопитство; ще откриете крепости. Ще откриете безкрайни, полутъмни коридори, създадени за транзитно преминаване; затворени класни стаи, създадени да изолират; и тежки железни порти, заключени с катинари от целия квартал. Тези сгради са родени в индустриалната епоха и масово разпространени по време на Студената война. В тяхното архитектурно ДНК са кодирани унификация, наблюдение и контрол.
Десетилетия наред единствената реакция на обществото към тази остаряваща инфраструктура е козметична: нова боя, нова дограма и топлоизолация. Но изолирането на фасадата не решава създадената епидемия от отчуждение сред учениците, нито абсурдния „Градски парадокс“, при който милиони квадратни метри обществено пространство остават заключени и неизползваеми, докато градовете ни се задушават от презастрояване.
София е сложна, хаотична и една от най-гъсто застроените столици в Европа. Тя е и мястото, където чрез четири пилотни проекта, които предстои да навлязат в етап на строителство, доказваме, че разрушаването не е отговорът. Не е отговор и бавният и скъп път на вътрешното преустройство, което затваря класните стаи с години и изтощава всички, които зависят от тях. Нашият отговор е по-бърз, по-умен и даващ повече от всеки друг. Това е симбиотичното надграждане: нови структури, които се прикрепят към съществуващото, активират го и го трансформират, без да го заличават. Старата сграда не изчезва. Тя оживява.
Оставяме съществуващите исторически структури непокътнати. Нашата физическа намеса е концентрирана в два прецизни хода: нови високотехнологични архитектурни крила, които осигуряват пространствения капацитет, необходим на тези училища за преминаване към модерен едносменен режим, и радикална трансформация на околния асфалт от заключена институционална „мъртва зона“ в отворено, живо градско пространство.
ДОКАТО МАСОВИЯТ ДЕБАТ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ПОВЪРХНОСТНИ РЕМОНТИ, НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО: РАДИКАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
ДВА ХОДА. ЕДНА ПЪЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
Нашият стремеж към създаване на среда за свободни умове намери естествен съюзник в лицето на кмета Васил Терзиев и неговата визия за трансформация на София. Синергията между архитектурната концепция „Отвъд оградите“ и общинската стратегия за отваряне на училищата към квартала превръща тези проекти в нов стандарт за модерна градска среда.
Заедно превръщаме училищните дворове в споделени пространства за спорт, почивка и иновации.
